Вярвам в любовта,но не вярвам,че тя трае вечно.Вярвам ,че съществуват двама души,които са създадени един за друг,но не вярвам,че те ще се срещнат.Вярвам,че света може да бъде розов,но само погледнат през розови очила.Вярвам,че ще се влюбя,но не и днес.Вярвам,че мога да обичам,тъй както мога и да наранявам.Вярвам,че някой ден ще обикна някой,който ще ме накара да полудея от любов.Някой,с когото ще искам да съм и денем и нощем,някой,когото ще искам да прегърна силно,докато не станем едно цяло.Някой,който да ми вдъхва увереност и кураж.Някой,който да вижда в мен само най-красивото.Някой,който да може да ми прощава за грешките и който да се влюби в малките ми странности...просто някой.Вярвам,че любовта съществува,но не и за мен.Вярвам,но всъщност НЕвярвам!

повярвай :)!

началото на приказката винаги се пише от от нас самите,а за развръзката времето ще покаже:)Светът,в който живеем е такъв,какъвто си го направиш-така че-ВЯРВАЙ:))